Понеже като ехо отшумя
последният ни вик, недоизказан,
се пръсна върху мен една сълза.
И беше като дъжд, ала неканен.
А всяка капка днес е ураган,
в която се удавям като бебе.
Опарена от всичките слънца,
говоря с пресни рани пак за тебе.
Забравям, че ми трябва вечност.
И сядам там, където думите
са вдигнали до горе крепост
за нашето неизживяно влюбване. ...