Да си подредим клишетата изкусно.
Да ги пременим при нужда в псевдо-
сложно, псевдочувствено изкуство,
аплодирано, но чуждо и за нас!
Нека сме прецизни, точни в римите
или натруфено измъчено небрежни,
нека пишем с трепет за любимите,
за които сме научили от филмите!
Нека сме поети, нека сме творци,
нека плачем, любим се, живеем!
Нека сме докрай в едно борци –
в непризнанието, че не го умеем. ...