Защо, когато аз те искам, ти винаги си тръгваш?
Защо, когато те забравя, ти се връщаш пак?
Нима нарочно искаш само да измъчваш
душата до полуда чак?!
Нима роден си само болка да даряваш?
Нима усмивка се явява само при сълзи?
Нима любовта красива винаги забравяш?
Нима ти мразиш две влюбени очи?
Дали си ангел или дявол си, аз не зная.
Но моля се на колене - ти спри!
Не искам болка, искам само да мечтая.
А ти, душата бяла с твоите очи уби! ...