Isaan (Теодора Симеонова)
35 11
Oct 7, 2011, 10:26 PM

Посвещение 

  Poetry » Love
828 0 7

Усмивката ми – ще я нарисувам

със пръсти аз на твоето лице.

Недей да се тревожиш, не тъгувам.

Защото всъщност мракът е небе,

което, неоткрито, нас ще види

планетите сами да преборим,

мастилото му черно да изтрием,

да се осея цялото в звезди.

 

И можейки отново да мечтаем,

да се завърнем в делника суров.

Аз вече зная. Ти си идеален.

Предавам се.

На ход си ти, Любов!

© Теодора Симеонова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??