Посвещение

Nov 23, 2011, 6:17 AM

Poetry » Other

5.0 / 3

462 0 9

Понякога е странно, че те има.
Живееш някак независимо от мен.
Чувствителна, потайна, наранима,
внезапно цветна във безцветен ден.
Напомняш ми, че двете сме различни:
аз бързам и понякога греша.
А ти си нежна, фина, идилична...
Бъди! Не искам да те разруша.
Аз всъщност страшно много те обичам
и винаги със тебе се теша.
Макар че повече на себе си приличам,
ТИ си оставаш моята Душа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Random works

Мъдрости от пепелта
Web

Connected by wires, directed by liars, we live in a web ignoring the spiders... All-seeing eyes ......
Waiting

New day... Thinking of the way you taste... Every minute is a waste, if I don't spend with you. ......
Used To Be

Everything I used to say used to think, used to pray... Is now far away! Nothing can escape the pain...

More works »