Съграждам белокаменна чешма
от думи и на тебе я наричам.
В живота си едничка теб обичам,
прекланям се и теб боготворя!
Сам образа ти в песен ще извая:
духът ти – бистра изворна вода –
да блика през чучурите ù, в рая
да мога жажда пак да утоля!
Щом стихнат в мене чувства накипели,
да слушам в мир лиричния гласеж –
на струйна радост капчиците бели,
любов и нежност, вяра и копнеж!