Посвещение на любовта

Dec 27, 2007, 12:46 PM

Poetry » Love

933 0 16

В нощите ти си луната,
тихо в небето изгряла.
Галиш със лъчи душата,
дълго за обич копняла.
В дните ти си слънцето,
греещо с топлина за мен.
Расте на живота зрънцето,
когато влюбен е всеки ден.
В сърцето ти си мотор,
създаващ реките от обич.
Щастието иска простор,
към него сега ме водиш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Посвещение на любовта

Want to read more?

Random works