Посвещение на мъртвите

Jan 16, 2009, 12:18 PM

Poetry » Other

1105 0 2

Слънчев лъч проблесва в тъмнината,
усмихва се лице познато,
цялото в сълзи се дави,
но не се оставя то да падне.
Протягат две ръце,
към миналото гонят спомен.
Искам да те върна пак до мен,
да си тук на утрешния ден.
Ако от мен зависи,
не бих те пуснала да тръгнеш,
дори за миг това да коства всичко.
Липсваш ми, обичам те, помни! ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Посвещение на мъртвите

Want to read more?

Random works