Приятелко, далече съм, а исках да ти кажа,
че самотна съм и залъкът ми ми горчи.
И в тази зимна нощ, Луната ми е стража,
а от умора вече, само си мълчим.
Навън студено е, студено е и в мене.
(Сам човек, не става за искра.)
Виж ни, днеска, колко сме големи,
а като прашинки две, разпръсна ни света...
... Да търсим щастие, късмет... и знам ли...
... Чудеса неземни, в Света голям.
И така, дори, преди да сме разбрали,
вятърът на две страни ни разпиля. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up