Позволи ми да ти подаря звездите –

разпилени, грешни и невиждани.

От небето в своя сън плених ги.

Всичките на тебе са обречени.

Коя съм аз ли? Питаш се, не знаеш.

Луташ се във ада и във рая.

Намери ли това, което тъй желаеш?

А аз открих ли го? Сама не зная.

Аз ли съм онази, която е трудно да обичаш?

Неусетно и неволно объркала света ти.

А ти дали си този, който в сложното се врича,

доброволно пуснал ме в ума си.

Дали за мен си смисълът копнян

или болка, от която бягам.

Защо боли до днес - не знам,

но дори във бягството си страдам.

Пред теб събличам своите тайни.

Сега дали ще ми повярваш?

Щом обичаш, Слънце, не разбра ли,

че боли дори, когато нараняваш.