В памет на всички убити поети
Животът му - метежен вятър,
поел към своя ад и рай.
Сърцето му - безумен кратер,
понесло болката докрай.
Ръцете му - криле за полет
или мишена за куршум...
Така и недочакал пролет,
изтлял в житейския си друм.
А с мъжката сълза солена
той дал е пред света обет.
Посреща цялата вселена
един убит, но жив Поет...
© Вилдан Сефер All rights reserved.