Nov 15, 2007, 9:39 PM

Посветено 

  Poetry » Love
712 0 7

На Е. 

 

Както Данте обичаше Беатриче,

безрезервно, с вдъхновение,

както потрепва всяко момиче

от любов и леко смущение,

така се вричам на тебе до вечност

и вплитам пръсти в твойте коси,

така подари ми човечност,

любовта ми жива носи!

***

Косите си руси ще сплитам.

Вечер ще идваш при мене, нали?

Мой ли си още се питам?

Нощта я открадна, но ден ни дели...

© Милица Игнатова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??