С години създавах мечтания мъж,
дялках усърдно с безброй стърготини
и разказвах за него на теб неведнъж,
а ти ме изслушваше, без да попиташ дори,
дали е възможно да вдъхна душа,
когато извая перфектното тяло
и колко ли може да струва това
да го имам за себе си напълно, изцяло...
Усмивка една, а може би две,
щом за любов пак заговоря,
очите затварях и мечтаех на глас,
а ти все ме милваше нежно и плахо... ...