На моите Светлини
във няколко куплета...
Дано ме помнят някой ден,
когато пепелта отлита
с изгрев на поредния им ден.

И там недей да плачеш скъпи,
твърде груб е днес света
и твоят смях , закачки детски,
отминава с вдигната глава.

Както малката русалка
от снимка или акварел,
която пак ми се усмихва
с поглед чист, неосквернен.

Но ти си войн, творец- творение
и пак самотен си, уви,
мое бледо отражение,
и без мен ще съществуваш ти.

Аз ще те запазя мили,
в дъха на общите ни часове,
когато бремето извечно
деляхме в своето сърце.

И мои светлини...горете още,
Светлината е живот.
Какъвто дадохте на мене,
заедно с вашата любов.