Ти беше тук и ме видя, но си тръгна,
обърна гърба си и закрачи напред.
Времето ако можех, щях да го върна
за да може отново всичко да е наред.
Стоя и прелиствам празните страници
на същия този прокажен живот.
Като книга без букви в забрава оставена
тъна в прахта забравен, сирот.
И идва момента в който завинаги
ставам прашинка от земната твърд,
но помня аз болката винаги
и спомена който нося отвъд. ...