Dec 28, 2006, 8:22 PM

Посветено на... 

  Poetry
999 0 23

Не можеш "Л" да казваш като мене,

не можеш и неправда да търпиш.

Очите ти са като моите зелени

и блясък чуден в тях държиш.

 

Обичаш ти на всички да помагаш,

обичаш хората да са добри.

Но много често за това си страдаш

и със сълзи са пълни твоите очи.

 

Душата ти е птица във небето,

свободна рее се и пръска красота. 

Тя, моята, до твоята политна,

за да сме двама с тебе пред света.

 

Сърцето ти е извор на надежда,

изпълнено с любов и с добрини.

Едно местенце в него имаш,

вземи там моето, със моите мечти.

 

Не можеш "Л" да казваш, но обичаш

и всичката Любов ще взема да ти подаря.

Едно сърце, душа, едни очи зелени,

една мечта до края на света.

  

© Христо Костов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??