Не е лесно да бъдеш щастлива, нали?
Да си майка, съпруга и все пак жена.
Да превръщаш в любов уморените дни
и да носиш с усмивка прикрита тъга.
Да отваряш душата си в всеки момент,
да раздаваш подслон, даже често бездомна,
да си истинска, силна, но с нежно сърце
да рисуваш деня с недовършени тонове.
Да си ти – не е лесно, но пък имаш небе,
с всички багри и звуци на лятна симфония,
отразени в очите на малко дете,
и в човека до теб, затова ще си спомниш, ...