изречена (Мая Попова)
325 6799
Jun 29, 2006, 10:06 AM

Посветено с болка 

  Poetry » Other
1616 0 6
на сестра ми

Изпуснат вопъл и отронена сълза,
коси разпуснати, небрежно разпилени,
ръце тъй нежни, а прекършени крила,
очи прекрасни, но безкрайно натъжени.
Отсреща - празни две очи студени,
безмълвни устни, свити вежди,
блуждаещи ръце, оставили без време
едно сърце без вяра и надежда,
любов, мечти и светъл път...
Това е в миналото вече.
Сега в различни стаи даже спят
и са един от друг така далече.
Сълзата няма две очи да стопли,
ръцете нежно няма да го галят,
но в нощите си той ще чува тихи вопли
и във съня си името и ще повтаря.

© Мая Попова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??