на сестра ми
Изпуснат вопъл и отронена сълза,
коси разпуснати, небрежно разпилени,
ръце тъй нежни, а прекършени крила,
очи прекрасни, но безкрайно натъжени.
Отсреща - празни две очи студени,
безмълвни устни, свити вежди,
блуждаещи ръце, оставили без време
едно сърце без вяра и надежда,
любов, мечти и светъл път...
Това е в миналото вече.
Сега в различни стаи даже спят ...