Посвири ми на твойта китара,
нежно струните пак погали,
искам цялата болка събрана,
да изпееш сега. Посвири!
Тази обич, която изгаря
и ума, и сърцето ти днес,
не допускай във теб да остане,
превърни я във тъжен куплет.
Превърни я във вечна балада,
на света я след туй подари...
Как обичал си, колко си страдал,
разкажи ми сега. Посвири!