Dec 7, 2018, 8:41 AM
Посяла слънце и пресяла ...
Калинката, на устните ми спряла,
пияна е от пушека тютюнен.
С коя ли черна точка е узнала,
с кое засънвам и кое ме буди?
В билярда тих на още кръгла маса,
замахва самотата вместо щека.
Потекла е кръвта ми от ръката,
посяла слънце и пресяла пепел.
И гарванът суфлира истерично,
а аз погалвам грака му вечерен.
Нали съм жива като болен призрак
и никой вече в мен не вижда мене.
Ще счупя огледалото от въглени...
Калинката ще литне без покана
към приказката, още несънувана,
но вече безвъзвратно преживяна.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Ей, хора! Много Коледно настроение ви желая и много вдъхновение!
-
Толкова обичам да те чета 📖!
Пожелавам ти изобилие от здраве и положително вдъхновение! -
Бижу!
-
Чудесна поезия!
-
Хубав стих - "приказката още несънувана, но вече безвъзвратно преживяна"!
-
Парадоксален финал, но всъщност единствено верен на фона на прекрасната образност на стихотворението ти, Райна. Аплаузи!
-
Чудесна си!
-
Просто Поезия!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
замахва самотата вместо щека" - толкова си оригинална и винаги изненадваш с неочаквани метафори! Насладих се отново на поетичното ти майсторство, Райне! Благодаря за удоволствието!