В лицето ми духа вятър студен,
и няма аз да те видя.
Прости ми резките думи на мен,
прости ми всички обиди.
Последните къси секунди текат.
И тесният люк се затваря.
Притихнал, спи вече старият град.
А аз твоето име повтарям.
Потапям се в тази вечна тъма,
в зелените морски талази.
Далече от моята родна земя -
която трябва да пазя. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up