Да видиш небесното щастие в очите
е жива излюзия в мислите свише.
А аз искам да гледам, макар и да зная,
че някак пошло обречено е то изначало.
Да пишеш слова, неразбрани от разума,
е като бурен поток, пролазил в краката.
А аз искам да пиша и да споделям понякога,
макар да е твърде далечно моето ехо.
Не си ли си мислил, че вече е сторено
туй, що редя редом със тебе? Макар и да зная,
че вече е свършено, аз просто не спя,
а се бия със себе си... твърде неземно е. ...