Потокът

Jan 28, 2012, 6:05 PM

Poetry

620 0 3

Потокът
Денят тежеше вече от умора...
А някъде далече бе Нощта...
С прибежки бързаше Потокът хора,
за нощен отдих след труда.
Той призори дома си бе оставил...
Без топлинка във брачното легло.
И в Делника се бе заровил,
да носи своето тегло!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Потокът

Want to read more?

Random works