Дъждът облачно мляко цеди.
Оплел е земята във мрежи.
Хората-риби в мътни води,
мрежите искат да срежат.
Във кален потоп тънат души.
Човека, знаем, от глътка се дави.
Калта съдбите в основи руши.
Потъваме, но оставаме прави.
Господи, къде милостта се дяна?
Ковчега Ноев, не издържа - тече.
Потъваме бавно в словесната пяна.
Спаси ни, Господи! Калта ни влече...