Sep 7, 2012, 1:42 PM

Потъна светът 

  Poetry » Other
1190 0 11

Потъна светът в мълчалив телефон,

а тъжните мисли си спретнаха клада.

Изгаряше в огъня всеки мой стон,

нощта ми предлагаше смърт за награда.

 

Потропа в клепачите дяволски сън,

прогоних го, нямаше време за него.

Въпросът на Хамлет? Не! Аз още СЪМ!

Но що съм не знаех – това е проблемът.

 

Прескачаше пулсът ми в такт ръченик,

очите пресъхнаха – чакаха, бдяха.

Прошепна животът, че бил мъченик,

защото държал ме под своята стряха.

 

Погледнах нагоре – там малка звезда

се хилеше гадно, тя знаела где си.

Добре де, ще млъкна. Аз в пъкъла вра

ведно със страстта си и чувствата бесни.

© Джим Стоунс All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??