Jul 18, 2018, 11:35 PM

Потънала в спомени 

  Poetry » Аcrostis
562 3 1

Пак е юли. 

Още мога да танцувам и  те каня на блус. 

Търся ръката на спомена. 

Ъгълът просто мълчи. 

Намирам посока и път, 

а някой пита :

- ЛЮБОВТА има ли дъх, 

а дали си щастлива с тази

 

восъчна връв? 

 

Стъпвам без твоите нозе, 

полека, за двама. 

Отново имам криле. 

Мойта обич не страда. 

Естествено през юли

нишките на спомена летят

и изпреварват времето - върнато назад. 

 

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много хубав спомен!!!Поздрави Васе!!!
Random works
: ??:??