Дали нещастен съм в момента от това,
че стиховете ми – трева неокосена
погалва вятътът роден във твойте дрехи?
Потънали в петна от светлина,
летящи през въздушните пътеки
пчелите следват ароматната следа...
И с песента събудена от Радостта
и в порива на Любовта родено
да дишам става някак си по-леко.
Дали щастлив съм във момента от това
че устните ти пак нашепват ми обичам те?
В ушите ми кънти това безкрайно ехо... ...