на мъжа ми
Не ме ранявай, чуваш ли, недей!
Бе пролет, а сега е есен
в сърцето ми, и вече то не пей
онази някогашна песен.
Не ме притискай, моля те, поспри,
недей прекършва моите крила.
В живота всичко бе ми ти -
и слънце, и небе, и синева.
И пътят ни бе общ до вчера,
но пътищата ни, уви, са вече два.
Къде сгреших? Нима било е някаква химера, ...