Jan 12, 2006, 9:13 PM

потъвам 

  Poetry
1462 0 12
Говоря и викам, но само наум;
обичам и мразя, но тихо.
В сълзи се обливам, но само насън
и сутрин се будя. Въздишам.

Заших всички рани, запуших устата
на онзи де, знаете, вътрешен глас;
на всичко мечтано затръшнах вратата.
Илюзии! Нямат те място при нас.
 
Имам приятели. Пием кафе.
Безкофеиново, безароматно.
Говорим за залеза: много добре:
говорим за нещо красиво - приятно.
 
Имам живот. Почти идеален.
Няма перфектни неща на света.
Чудесно минава денят ми формален
и всички останали лични неща.
 
Понякога сутрин се будя от страх.
Обляна съм в пот и сълзи горчиви.
Но това е илюзия! Сънища! Прах!
След миг ги забравям и всичко е сиво.

© Фредерик All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??