***
От кървавите люспи на съня ми...
очите ми окапаха, презрели...
Търкаляха зеници през света ми...
по мислите, без изход спрели...
От трупове натрови се кръвта ми...
насече със зараза бреговете...
където се излюпваше смъртта ми...
във тайното гнездо на Боговете...
Сърцето ми строши се до пустиня...
и плъзна се по мъртвите му жили...
пътеката, потънала във тиня... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up