Пропаст - като плаващи пясъци, леко надолу ме свлича, неусетно и бавно... Мрак непрогледен и гъста мъгла, се спускат над мен, като черен воал. Как да извикам, кой ще ме чуе, на това далечно място, забравено от света? Не усещам основа под краката си, сякаш пропадам в бездънна яма и никога не ще изляза вече, на белия свят...