Потъвам във скръбта на нечии очи,
а в тях се настанила удобно горестта.
И няма изход - вечните беди
познайникът единствен са в света.
Подпряло детска си ръка
на столчето ощърбено, навяващо печал.
Единствена опора в мрака се явява тя -
играчката-меченце, подарък закъснял.
А от прозореца смъртта зловещо дебне,
разтворила в очакване свойте пипала.
От страх момченцето не смее да погледне,
защото знае - Тя го чака „у дома". ...