Dec 7, 2012, 7:21 PM

Повече 

  Poetry
445 0 0
Ден, нагазил във дълбоки преспи.
Непреходен и мълчалив. И непонятен.
Безизразният мъртъв храст подсеща,
че безценният живот се е обезценил ужасно.
Всеки клон –
спасителната сламка за души човешки,
пак обсипан е със тягостно безвремие.
От небето се изсипва ледена тъга. Отгоре.
Нямам повече минути за пилеене.
Нямам повече любов из коридорите
на затлачената ми аорта.
Нямам повече свободни глътки въздух... Време. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Константин Дренски All rights reserved.

Random works
: ??:??