Бил толкова прекрасен и изискан -
с две висши и страхотен кавалер!
Обичал те до лудост, а и смисъл
в мълчанието ти дочувал...
Аз, авер,
от тези дето плахо те поглеждат
и цял живот другарски се крепим.
Без шанс, без никаква дори надежда,
че някой ден за теб ще съм ЛЮБИМ.
Животът ти обаче ми е мил -
от малък знам за първата ти обич,
за раната, там, трети причинил,
и как сърцето ти пристяга обръч.
Знам как в очите могат да блестят
мечтите ти... как вятърът те роши!
Как тръгваш, даже и да нямаш път,
с усмивка как прощаваш думи лоши.
Знам мирисът на твоите сълзи,
вкусът на залеза когато недоспала,
докосваш ме и казваш: "Остани...",
а в мен завира мъжката ми лава.
Не знеш колко струва ми това
да бъда цял живот другарско рамо.
Но мога даже да я предплатя
цената - за една секунда само!
Бил толкова прекрасен и изискан...
Е, аз не съм кован на знатен струг!
Но те обичам и усмивката ти виждам
май повече от всеки някой "ДРУГ".
© Йордан All rights reserved.