Как искам да повърна,

да изповръщам душата си.

Изтласквайки отровата

да върна боята си.

Горчилка зелена и бозава слуз

парцалът потънал във гнус -

не са цветове те за мене.

Аз лапах - безсъвестна гнида,

упита във собствена страст -

да смуча най-сладко червено

оплетена в моята власт.

Смрадта да се вие и блика от мене.

Парчета, трохици и храчки -

по мен да кълнат старите врачки!

Безсилна и жалка се искам.

и празна, прозрачна. Юздата

следи да влече по земята.

Ела, празнота - мен нужна сега

отхвърляна бистра вода.

И новата граница - една бяла страница.