Повикай ме

Jorge (Георги)
10 15

Jan 3, 2007, 1:47 PM

Poetry

1005 0 6

Когато си сама и чужда за света

Когато си изгубила ключа за любовта...

Повикай ме ... и аз ще долетя

като свткавица разцепила на две ноща

Когато си сама сред хора подаващити

крак , а не ръка...

Когато си потънала във мисли и тъга...

Повикай ме и аз ще долетя...

Повикай ме... ,но не с ръка , а с вопъла

на любеща жена...

Когато си сама блуждаеща в ноща

когато си изваяла с ръце съмнения и самота

Повикай ме със полъха на твоята коса

и аз ще съм светулката в ноща

Ще стисна с клещи отровната змия

Изпиваща с неверие твоята снага

Ще сцепя с брадва таз врата ,заключила

пътеката към любовта

Повикай ме...

Please sign in with your account so you can comment and vote.

lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

2007-01-03T20:12:57+02:00

Направо е прекрасно стихотворението ти Жоро!Браво!Поздрав
Романтик (Христо Костов)

2007-01-03T19:29:12+02:00

Много хубав стих!!! Поздрави!!!
Love (Ванина)

2007-01-03T17:02:11+02:00

Хареса ми!Поздрав!
dally (Цвета Лазарова)

2007-01-03T16:25:06+02:00

Много е хубаво Жоро.Пожелавам ти някой ден Тя да те повика и никога да не те напусне
kity (Людмила Нилсън)

2007-01-03T15:19:27+02:00

Хубаво е, да има на кой да се разчита в трудни моменти!
Хареса ми!
Поздрави
Alyaska (Суси)

2007-01-03T13:55:19+02:00

Прекрасно, прекрасно!!! Хубаво е, когато има някой, който е готов, когато го повикаш, веднага да дойде при теб, но май е още по-хубаво да не се налага да го викаш-той да е винаги до теб