Повтаряй се в този свят огромен,
с горивото, кристално-чисто на кръвта!
И нека да се връщаш, като спомен птичи,
чезнещ във свещени кръговрати.
От своите страсти убити,
реални ли сме или скрити!?
Дълбоко нейде, вдън душа,
където има само стон и тишина!?
Където вятърът не тръгва
и само парещи сълзи избърсва!?
Повтаряй се в този свят огромен,
със звуците, кристално-чисти ...