По пътя към храма срещнах мъж. Трудно можех да кажа дали е старец или дете. Той вървеше с огромен вързоп и с окъсани от вятъра дрипи. Той се спря. Искаше да пие вода. Приютих го на сянка под кедъра. Дадох му късче твърда храна - хляб или изсъхнала кифла, не помня. Дадох му вятър да погали загрубялата кожа. Сресах сплъстените му коси. Брада нямаше. Полях вода върху мръсните му нозе. Наметнах го с одеяло да не му е студено за през нощта. Каза ми, че бил търговец на души. Някога. Сега нямаше и своя, която да завие с одеялото.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.