***
Прегърбените мисли те болят.
Не пускаш да въздиша огнебоя.
Препъваш ги насила, да заспят...
от ужаса на слънце да съм твоя.
Повтарях ти го всякак, без следа.
Отказа се от кея да ме сучеш.
Къде да съм? Остана ли брега,
с надеждите все пак да ми се случиш?
Не помниш ли когато се изпя
от хилядите мили до скръбта ми?
И птиците накацаха в студа... ...