Feb 6, 2005, 2:38 AM

Повярвай 

  Poetry
1912 1 16

Не искам повече заложница да бъда

на гордостта и мъжките ти  грешки!

Да,  зная,  че съм малко старомодна,

и че при мен сълзите идват лесно,

че на сърцето в шепата мъничка

улавям приливи  и ги смирявам,

че все така  първично те обичам,

без даже истински да те познавам.


Но женска гордост в нежните ми вени,

набъбва срещу твоята присъда.

Аз без вина съм влюбено смирена,

и  друга вече късно е да бъда.


И ти без мен не можеш, но не знаеш -

сок светъл  от душата ми си вкусил.

Невернико, повярвай ми накрая,

а аз  да  ме обичаш  ще  те уча.

© Нели Димитрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??