Повярвай!
Лъжи изсипват се върху ми
и със щит не мога да ги спра,
зла пропаст има помежду ни,
а в ней потъва моята душа!
Повярвах аз на думите отровни
и на твойте топли, искрени очи,
сега загърбвам чувствата бездомни,
сбогувай се, Любими, и Прости!
Не Искам с нищо да променям
- живота твой и разума суров,
не вярвам, а и как да проумея, ...