Apr 20, 2007, 12:22 AM

Повярвай в мен 

  Poetry
921 0 11
Щом тръгна си,
душата се разплака!
Очите се напълниха с сълзи!
И само мисълта за нашето, НЕЩО
свято,
във спомените нежно ме крепи.
"Очи далечни, бързо се забравят!"
- така гласи сентенция една.
Но мога ли аз твойте да забравя,
щом крия ги ревниво от света?
Те топлят ме във нощи омагъосани.
С лъчи пронизват облачния ден. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева All rights reserved.

Random works
: ??:??