На предела между два живота
стоя провесила крака
и питам се какво ли следва,
какво ме чака след това.

Пред мене хора и площади,
възможностите до една
и вече паднали прегради
разкриват по-красив света.

Животът ми от мен зависи,
държа ключа за своята съдба
и избора си ще направя
за пръв път от сто лета сама.

Какво ще стане? Какво ли ме очаква
самата аз сега незнам.
Поемам по трънливите пътеки
към прехода очакван и голям.

Музика в ушите ми отеква -
струните на стари пиана.
Лъчи в очите ми танцуват -
поздрави на хиляди слънца.

Сама ще скитам и сама ще бродя,
но пътя ще открия там!
Светлинни мили ще изходя
окрилена от щастливия си плам.

В очите чужди ще намирам сила,
гласовете ще ме карат да вървя.
От светлината аз любов съм пила
и ще тичам! Няма да се уморя!

Не ще се дам във страшна буря
и пъзела си аз ще подредя
за да мога със любова и сила
най-чудната зора да сътворя!