Позна ли ме?! Навярно ще се сетиш.
Не съм море, не съм дете на ветровете.
Не съм любяща, и не съм любима.
А само в огледалото ме има.
Позна ли ме?! Навярно си се сетил.
По лунната пътека все се лутам.
Не съм измислица, дори не съм и цвете.
Но... вечно в ъгъла ме бутват.
Позна ли ме?! Навярно се присети
да ме откриеш в свойта бледа сянка.
Надявах се да бъда, да обичам,
но сякаш вързани са ми ръцете. ...