Познах се в очите ти, щуро момиче!
Как си оплела среброто в свойта коса!
Как пърха в утробата щастливото птиче!
Как пее в сърцето ти славей-мечта!
Познах се в очите ти, дето мълчаха,
за нашия полет, за нашите чувства.
Толкова чакаха дъжд... Пустиня си бяха...
Пустиня да цъфне - ей ти Изкуство!
Познах се в очите ти и ти се досети.
Димяха стърнища от хуни-номади.
Само за силните звезда ще засвети!
Само за двама е красив звездопада!
Познах се в очите ти, където бе скрежът,
където метеше виелицата - раздяла...
Твоята шепичка е толкова нежна...,
но само в дланта ми е свята и цяла...
© Красимир Дяков All rights reserved.