Кога начупи гневно огледалото,
на хиляди прашинки го разби?
Изхвърли ги, но зная, част от цялото
безмилостно в окото твое се заби.
Ледът сега, проникнал до душата ти,
изваял е фалшивата отливка на сърце.
Неискрен и безпулсов свети от очите ти.
Защитна, мъртва тишина държиш в ръце.
Кралица ледена в студа ти нарисувал си,
със черен сняг покрил си името ми ти.
Студени, мразещи и само твои истини
рисуват формата на ледено сърце. ...