Познато чувство

Dec 15, 2014, 11:46 AM

Poetry » Love

737 0 3

Едно пътуване в гърдите...

А там... там е празно, хладно...
Снегът чертае причудливи форми
и гони се с леден вятър,
досаден театър...

И толкова много колове,
забити в земята...
Бездушни паметници на болката,
на гонката с живота пепелив.
Пожар! Изгарям, а оставам мълчалив...

Избагрено небе с черно-сиви облаци...
Подвиг ли? Гръм! Да гори земята,
да се тресе, да падат сгради!
Да ме затискат все по-силно!
И милно ми е, че не съм готов...
Готов да кажа - Стоп!

Да литне моя глас,
да чупи мостове и стари улици...
Ех, блудници... Един от вас съм!
Признах си го и пак ще си го казвам!
Не ме е срам, не го отричам,
но аз поне умея да обичам!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

shisu (Ралица Марангозова)

2014-12-16T08:18:12+02:00

Истинско, сетивно, философско, житейско...продължавай все така, колега
DaniBo (Йордан Ботев)

2014-12-16T08:16:06+02:00

Благодаря за хубавите думи!
Donka900 (Триб Трибс)

2014-12-15T23:47:26+02:00

Силен стих и поставя много философски въпроси!Поздравявам ви!Успехи и още много стихове