Позволи да приседна до тебе, рибарю!
Да вкуся от въздуха морско-пенлив...
Да изхвърля със въдица хорската врява –
ще служи за стръв на прикрити вини.
Да усетя във вените твоята болка –
как чакат те гладни жена и деца...
Ала ти не проклинаш съдбата жестока,
с тез' две ръце храниш семейство, душа...
И поемаш с гърдите си изгреви морски –
в дома си ги носиш, да топлят нощта.
А пък ние – хвърчащи остатъци хорски,
се носим безцелно... Вихрушка листа... ...