Студът, непомирен със никой,
бесней, незабелязван от нощта.
Гален от жестокостта на дните,
не потрепва. Мина ден. Минаха два...
Мина трети- отново безсмислен-
нямаше радост, липсваше тъга.
А пустинният бряг на морето
бе обзет от болка, от тъга на самота.
Тежеше копнежът за глътка обич,
за въздух задушаван от любов.
Но нямаше чувства ни денем, ни нощем,
сновеше объркан посърналият зов. ...