Прага любима, ти приказен град,
към тебе ме тегли сила магична.
Дори да обходя аз целия свят,
ти пак ще бъдеш на мен тъй обична.
Сред твоите сто кули потапям се аз
във време на славни крале и творци,
а в часовника пражки, на всеки час,
апостоли бродят, пеят звънци.
Под моста старинен със статуи от камък
бавно и тихо потрепва Вълтава.
Над него издига се пражкият замък
и целият град във сърцето остава.